Характерно за чичо ми Иван бе голямото му трудолюбие. Oще като излезе от града и стъпи на криволичещия, тесен, стръмен път, водещ към лозето чичо Иван, видеше ли дупка или вадичка, образувана от скорошен дъжд, веднага я запълва. Върви няколко метра, после прас-прас с мотиката отляво, после отдясно. За тези свои занимания веднъж през смях ми разказва: „С жена ми отиваме към лозето, стигаме пътя за баира и на нея й правят впечатление заровените с прясна пръст урви и дупки. Поспря се тя и ми вика: - Виж бе Иване, тук някое диване вместо да си копае лозето си е хабил силите да запълва пътя.“. Вървя след нея и промърморвам нещо в знак на съгласие, а пък си мисля на ум: „Оле, да знаеш, че това „диване“ върви до теб, кой знае какво ще ме направиш!“.
Историята, част от книгата "Да съхраним зелените клонки" на Стефан Саранеделчев, е предоставена за целите на Есториум от автора и е споделена тук с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Свързани истории: Димитър Саранеделчев - брат
Боньо Саранеделчев - брат
Историята, част от книгата "Да съхраним зелените клонки" на Стефан Саранеделчев, е предоставена за целите на Есториум от автора и е споделена тук с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Свързани истории: Димитър Саранеделчев - брат
Боньо Саранеделчев - брат
Име
Иван Георгиев Саранеделчев
Име на роден език
Иван Георгиев Саранеделчев
Дата на раждане
11.02.1903
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Казанлък
Дата на смърт
20.07.1987
Националност
българин
Етнос
български
Религия
Християнство
Пол
мъж
Професия/занимание
лютиер
Локация