Толстоист, вегетарианец, есперантист, лютиер, художник, поет... Боньо (Бончо) Саранеделчев е една от най-ярките личности на град Казанлък от първата половина на 20-ти век.
"Боньо още през 1925 година отива да живее извън града, на стотина метра от Тунджа. Купува си място, прави си малка къщичка. Наоколо няколко други вегетарианци също си купуват места и си правят малки къщички. През времето на моето детство казанлъчани казваха за този район: "При вегетарианците край Тунджа“. Още усещам приятния аромат на прекрасните цветя, които чина Донка отглеждаше в двора, както и разнообразни стайни цветя в къщата. Всичко в двора и къщата им бе подредено - като в аптека. Зад къщата чичо имаше лютиерска работилница с безброй прецизно подредени длета, рендета, свредели, пили и всичко друго необходимо за изработката на струнни музикални инструменти. В двора всякакви овошки, храсти с едри лешници...Рай."
Историята, част от книгата "Да съхраним зелените клонки" на Стефан Саранеделчев, е предоставена за целите на Есториум от автора и е споделена тук с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Свързана история: Димитър Саранеделчев - брат