По житейския път без отдих

Тодор Иванов Виденов

"Беше към края на 1915 година. Бушуваха страшни виелици и беше паднал дебел сняг. В нашето семейство бяхме три невръстни деца и три жени – мама, стринка и баба. Зимата дойде рано и не успяхме да се снабдим с гориво, затова няколко пъти през най-студените дни и по заснежените пътища трябваше да се ходи в горите за дърва със селска шейна... Тръгваха мама и стринка да секат дърва в гората, отдалечена от селото на повече от седем километра и аз тръгвах с тях. „Момченце е – казваха мама и стринка – ще ни пази страх.”... Зимата мина, настъпваше пролетта, природата се събуждаше. Хората се радваха, а всички в нашия дом бяхме тъжни и унили, защото от татко и чичо нямаше никакви известия, нямаше дори едно писъмце с няколко реда макар, за да ни обнадежди поне малко. Аз често питах: „Мамо, аз имам ли татко? Къде е татко?” А тя през сълзи ми отговаряше: „Сине мой, имаш татко, той е на война. Но той ше си дойде, скоро ще си дойде.” Така ме успокояваше мама, за да успокои и себе си и чакаше, всеки ден чакаше писмо от татко. А писмо нямаше."

Автобиографичната книга на Тодор Виденов представя историята на сираче от видинско село, което работи от ранна възраст, за да събере пари за учение, а впоследствие - става успешен учител и просветител.
 
Историята, част от дигиталния архив архив Memoari BG на Николай Колев, е безвъзмездно предоставена за целите на Есториум и е споделена тук с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации". 
Име
Тодор Иванов Виденов
Име на роден език
Тодор Иванов Виденов
Дата на раждане
09.01.1911
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
с. Върбовчец (Белоградчишко)
Дата на смърт
01.01.1994
Националност
българин
Етнос
български
Религия
-
Пол
мъж
Професия/занимание
учител, училищен директор
Автори
Тодор Виденов
Език на историята
български
Тема
Война, Обучение, Професия, Семейство
Тагове

Абонирайте се за нашия бюлетин

Получавайте новите истории на вашата електронна поща