„Аз не съм госпожа Митева. Аз съм баба Стефка.“ Така започва историята на жена, за която училището никога не е било просто работа. Родена в Селановци, тя отраства с мечтата да бъде учителка – мечта, превърнала се в цял живот, отдаден на деца, колеги и общност. От първия учебен звънец до директорския кабинет, от сълзите на несигурността до увереността, че си нужен – Стефка Митева носи колективния дух като лична кауза. И след пенсионирането не спира: клубът на пенсионерите, срещите, помощта, паметта. За нея истинският орден е доверието на хората и спокойствието да върви из града без срам.
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Име
Стефка Митева
Дата на раждане
01.01.1941
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Селановци
Възраст (при документиране)
84
Националност
българин
Етнос
български
Религия
Християнство
Пол
жена
Професия/занимание
пенсионер; учител; училищен директор
Локация