Тотка Петкова разказва за родното село така, както човек говори за дом, който не е напускал в сърцето си. Помни селото пълно с хора, игра, смях и баба, която с хитрост я кара да учи. Помни баща си със „златни ръце“ – човек, който е можел всичко и е оставил след себе си дори ток в кошарите и осем кошера пчели. Днес тя живее сама, между градината, спомените и ритуалите на обикновения ден. Грижи се за пчелите от уважение към баща си, за цветята – от любов към майка си. Живот тих, устойчив, подреден с две ръце и много памет.
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Име
Тотка Методиева Петкова
Дата на раждане
03.02.1948
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Вещица
Възраст (при документиране)
77
Националност
българин
Етнос
български
Религия
-
Пол
жена
Професия/занимание
икономист; пенсионер
Локация