Тотка Петкова разказва за родното село така, както човек говори за дом, който не е напускал в сърцето си. Помни селото пълно с хора, игра, смях и баба, която с хитрост я кара да учи. Помни баща си със „златни ръце“ – човек, който е можел всичко и е оставил след себе си дори ток в кошарите и осем кошера пчели. Днес тя живее сама, между градината, спомените и ритуалите на обикновения ден. Грижи се за пчелите от уважение към баща си, за цветята – от любов към майка си. Живот тих, устойчив, подреден с две ръце и много памет.
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Историята е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Име
Тотка Методиева Петкова
Дата на раждане
03.02.1948
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Вещица
Възраст (при документиране)
77
Националност
българин
Етнос
-
Религия
-
Пол
жена
Професия/занимание
икономист; пенсионер
Локация