Него го познаваха не само учениците от ТМТЕ, където той преподаваше, но и всеки казанлъшки любител на футбола. Високата му слаба, леко прегърбена фигура можеше отдалеч да се различи сред най-запалените запалянковци на стадиона, защото неговият темперамент не му позволяваше да стои спокойно на пейките, а почти цялото време на футболната среща изкарваше на крак с буйни викове на радост или негодувание. Дори историята на казанлъшкия футбол помни един случай, когато при решителна среща на отбора на „Розова долина“, пристрастните, некомпетентни във вреда на казанлъчани отсъждания на рефера провокираха част от публиката начело с Ганчо Граматиков с чадър в ръка да нахлуе на стадиона и да поиска обяснения за тази неправда.
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Име
Ганчо Тодоров Граматиков
Име на роден език
Ганчо Тодоров Граматиков
Дата на раждане
02.08.1907
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
село Бара
Дата на смърт
24.11.1972
Националност
българин
Етнос
български
Религия
-
Пол
мъж
Професия/занимание
учител
Локация