Външният вид на този среден на ръст, със здраво телосложение, много енергичен мъж говореха за една целеустременост на неговия характер. Това впечатление, както и за неговата интелигентност се допълваше от правилните черти на лицето, с гъста, къдрава, сресана назад коса. Както други наши предходни учители по пеене Широв бе неизменно с цигулка не само в училище, но и когато съм го срещал по улиците на града. Вероятно това се дължеше, че заедно с учителството той бе поел и още много ангажименти свързани с музикалния живот на Казанлък: музикант, композитор, оркестрант и диригент. От студентските години е неговата песен „Звън, камбанен звън“, която добива национална известност и се пее с особена любов и вълнение от младежите по онова време.
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Име
Иван Генчев Широв
Име на роден език
Иван Генчев Широв
Дата на раждане
11.02.1920
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Казанлък
Дата на смърт
03.02.1988
Националност
българин
Етнос
български
Религия
-
Пол
мъж
Професия/занимание
композитор, диригент, цигулар, учител
Локация