"Като младеж дядо ми е участвал в анархисткото движение, което е имало широки корени в Казанлъшко. Имаше два белега от рани - от куршум и осколок от граната, получени при престрелки. Към края на 20-те години се отказва от тази дейност, разочарован от личностите, които я оглавяват, а също и от идейната й безперспективност. Беше атеист и донякъде антиклерикал, но уважаваше идеализма на ранните християни и виждаше в него една красива утопия, подобна на анархо-комунизма. Макар и сам невярващ, имаше богати познания за християнската легенда и обичаше да ми чете и разказва,,Quo vadis?" на Сенкевич... Беше човек без предубеждения. При него всички започваха със сто процента доверие и виждаше първо самия човек, а не неговите роли, етикети и принадлежности."
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Име
Матьо Александров Макелов
Име на роден език
Матьо Александров Макелов
Дата на раждане
22.01.1903
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
Енина
Дата на смърт
28.04.1988
Националност
българин
Етнос
български
Религия
Атеизъм
Пол
мъж
Професия/занимание
учител
Локация