Жени, строящи колиби, шарени сватбени носии, песни – радостни и жални. Всичко това, съпроводено от стадото с овцете, около което кипи животът на каракачаните. Тодор Тодоров си спомня за детството, младостта и номадския живот, чийто край се слага по време на социализма - в единия аудио файл Тодор разказва за това на гръцки на типичния каракачански диалект. Строенето на колибите (разказано в аудио история), типичните облекла и песните правят тази общност толкова открояваща се. Въпреки бедния живот каракачаните имат неповторимо културно богатство, което до ден днешен успяват да запазят - и Тодор се гордее с това.
Историята е реализирана с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Историята е реализирана с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Име
Тодор Тодоров
Име на роден език
Θόδωρος
Дата на раждане
29.10.1941
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
с. Антон
Възраст (при документиране)
80
Националност
българин
Етнос
каракачански
Религия
Източно православие
Пол
мъж
Професия/занимание
строител, овчар
Локация
България, Самоков
Автори
теренен ръководител и архивни записи - Христо Нейков, интервю-Теодора Нифору
Език на историята
български
Тема
Животни и домашни любимци, Обичаи и традиции, Професия, Сватба, Семейство